fbpx

“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога.  Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.”

                                                                                                               Йоан 1:1

В забързаното си ежедневие рядко се замисляме за думите, които използваме и тяхното влияние върху начина ни на мислене. Все пак именно той контролира вземането на решения. Колкото по-добри решения вземаме на ежедневна, седмична или месечна база, толкова по–голяма е възможността да водим по-добър и стойностен живот. С колкото повече понятия боравим, толкова повече можем да си играем с реалността. Или ние „борим“ нея или тя „нас“. Като  придаваме нюанси и я оцветяваме, както сметнем за добре, виждаме през перспективи, които са недостижими с “невъоръжен“ речник.

Обедняването на езика ни означава само едно – по-малко решения и по-малко свобода.  Всичко се свежда до консумиране без асимилиране, комуникиране без разбиране и взаимоотношения без отношение.

Езикът изгражда нашите мисли, въображение, сънища и перспективи.  Пример за нашия ценностен упадък и липсата на комуникация е следният – премахването на остатъка от звателния падеж.

Повечето ще се запитат : какво е това?

И отговорът е : остатъкът от падежа за обръщение към определен човек.

Пример: „Иван-е“, „Мари-о“.

Поради неразбирането му и намалялото му използване се реши да отпадне от българската книжовна норма, но това е само началото. В никакъв случай не трябва да спираме развитието на езика ни, защото той е жив, докато и ние сме живи. Ако ние умрем, той загива, но дали ако той загине, не умираме и ние!?

Както пише Джордж Оруел в книгата си „1984:

“Няма как да съществува свобода, когато понятието за свобода не съществува.”

Ако не съществуват понятия, обръщения или те се сведат до строго определени думи със също толкова строго определение, тогава е свършено със свободната воля. Процесът на мислене ще бъде различен – както примерът на Маркс за разликата между най–некадърният архитект и най–кадърната пчела.

Пчелата просто го прави, без да мисли. Процесът е автоматизиран. Докато дори и най–некадърният архитект има визия в главата си, дори да не успее да я реализира. Словото ни разграничава от животните, езикът – това сме ние.

“Голи са без книги народите.”

Константин Кирил

А какво остава, когато са без език?

Продължаваме нататък и стигаме до гласуването за премахване на пълния и краткия член. Отново масово неразбран от повечето хора. Все пак функционалната грамотност в България е под 50%, по данни на НСИ. Функционалната грамотност представлява практическото боравене с даден език – попълване на документи, подаване на жалби и т.н.

Пълният член представлява подлога, вършителя на действието. Краткият член, афектирания от действието.

Пример: Мъжът удари мъжа.

Мъжът е вършителят, а мъжа е удареният.

Или пък красивият превод на  „Джени в цъфналата ръж“ на Робърт Бърнс:

“…то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж?”

Тук красотата е постигната чрез преобразуване на обичайния синтаксис, но именно, заради краткия и пълния член смисълът не се губи.

Но да се върнем към практическото му приложение

Винаги езикът е бил двояк. Един – формален, книжовната норма, този на който се пишат документи, договори, конституции, едикти и т.н.  Друг – разговорният – това са диалектите, жаргоните и неформално приетите чуждици. Защо разговорният трябва да опростява и осакатява писменото слово?

Защо трябва да осакатяваме езика ни, себе си и бъдещите поколения българи, като премахваме това, което не разбираме. Вместо да се постараем и да го научим.

Все пак, едно от първите правила залегнали в правото е:

 “Ignoratia legis neminem excusat – незнанието не е причина за неспазване на закона!”

Изборът е в твои ръце:

Червеното или синьото хапче? Истината, която ще те въздигне или блажената простота?

Глаголът будя и бъда в българския език са от един и същ корен.

За да бъдеш, трябва да се събудиш!

Никола Субев